вторник, 26 декабря 2017 г.

БОГИ ОЛИМПА

ЕСЛИ БОГ С ТОБОЙ, ТО КАКАЯ РАЗНИЦА КТО ПРОТИВ ТЕБЯ (Рим 8:31,33) 

Человек устроен таким образом, что верить в том, что чаще всего слышит. Этим все чаще злоупотребляют современные СМИ, но данная техника имеет очень древние корни и связана с религиозными верованиями и традициями наших предков. То что в древности использовалось для закрепление знании, умении и идентификация как этноса сегодня ловко применяется манипуляторами общественного мнения для формирования ложных, но выгодных, в определенных периодах времени ситуации, для той или иной небольшой группе людей, которые простые смертные знают как элита, жречество или аристократия, т.е. власть имущих. 

Сегодня они превратились из выдающихся вождей своих соплеменников в отъявленные социальные паразиты. За тысячелетия своей деятельности они сумели одурманить миллиарды людей и завладеть не только их умы и собственности, но и существенно их запугать тем, что отберут и то немногое, которое несчастное паства считает для себя жизненно необходимое, выдавая свои действия то за Божию кару, то за Божия милость, то за происки внешнего или внутреннего врага.  Вспомним, что об этом говорил Платон:
«Первой его (тирана) задачей будет постоянно вовлекать граждан в какие-то войны, чтобы народ испытывал нужду в предводителе… А если он заподозрить кого-нибудь в вольных мыслях и в отрицаниях его правление, то таких людей он уничтожить под предлогом, будто они предались неприятелю». 

Всем известно, что намного проще отобрать у имущих и/или выдать за свое, чем самому создавать. Эта концепция справедлива не только для материальных ценностей, но и при воровстве религиозных веровании людей, их культурное наследие, традиции. При этом языки  и культурное наследие ассимилируемых,  подлежать уничтожению или подделыванию, а с этим и их этносное самосознание. Так начинался и начинается сегодня любой ассимиляционный/колонизационный/воровской процесс, которого агрессор выдает как борьба с варварами / еретиками / инакомыслящими.


ОЛИМП
Всем на слуху «Греческая мифология». Каждый из нас наслышан о великом Громовержце Зевсе и его супруге Хере/Гере, о сияйном/блистающем Аполлоне, о воинственном Аресе, о дивнейшей Афродите и другие главные боги, живущие за облаками заснеженного Олимпа. Но перед тем как расскажем про этих могучих богов, выведем этимологию наименования их дома – гора Олимп. Хотя Олимп объявлен как дом греческих богов мы не находим ему в греческом языке смысловое объяснение, что согласитесь довольно странно. 

Страбон свидетельствует, что в глубокой древности вся так названная Греция была заселена варварами (География, VII. 7.1). Сегодня слово варвар означает людей с низкой культуре, но в древности его истинное значение было «люди, говорящие на ином/непонятном языке» - от слова варвар/барбар – бърборя (болг) / бормотаю. Именно эти бармотающие на ином языке, увидели понаехавшие из Африки так названные греки в Пелопоннесе, Тесалию и Аргосе. Геродот также свидетельствует, что до того как Греция получила свое имя она называлась Пеласгия (История, II- 56), а Плиний Старший размещает пеласгов в Пелопоннесе, Аркадии, Хемонии (Естественная История, IV.III. 8-IV, IV. V. 19 –vi, IV. VII. 27-viii-29). 

Нужно отметить, что наименования, такие как пелас(т,г)и, траки, скити довольно условные и связаны главным образом с территории их обитания, а не с их происхождения. Впоследствии греческие летописцы найдут у них некие отличия, что позволить им раздробить единый палеобалканский этнос на множество племенных групп и ловко спрятаться среди них. 

Страбон определяет как пеласгийские земли Епира, Аркадии, Тесалии, Пелопоннеса, острова Лесбос, Имброс, Лемнос... (География, V 5. 2. 4, V 5. 2, V. 5). Он также располагает тракийцев в Аттике и по всему полуострову Пелопоннес, названный по имени тракийца Пелопс, который привел своих людей из Фригии (География, VII.7.1). 

"Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves:Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him;....Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.."http://penelope.uchicago.edu/T...  


Вспомним свидетельство Страбона, о том что племена древнего Епира (там, где находится Додона) пеласгийские (География, V 5. 2. 4), а согласно Геродота пеласгийский язык был совершенно чужим грекам (Геродот, История, І-57). 



Но раз тракийцы и пеласги древнейшие жители сегодняшней Греции, то и название ОЛИМП должно быть объяснимо на их языке. Лингвист Вл.Георгиев попытался вывести этимологию Олимпа (обломки/скальные куски) из санкр. lumpati – чупя/троша/ломать, но не обратил внимание на болг. глаголы лупам, олупвам, ломя, олумвам(диал.) имеющие значение - ломать/кусковать. Лучшее объяснение наименование Олимпа дают глаголы олупввам / олумвам – разломанные скалы / скальные обломки, точно как и выглядит Дом Старших Богов: https://cloud.mail.ru/public/M...


Толкование Олимпа через болгарского языка предубежденные воспримут как случайность, но это будет ошибочно как мы убедимся дальше. Начнем с того, что само слово «Бог» тракийское. Хезихий свидетельствует, что тракийский бог зовут Зевс Багайос: 



*bogŭ 'god' and *bogatŭ 'rich' correspond to Avestan baga 'god', Sanskrit bhagas 'distributor' and bhagavant - 'honorable', and Phrygian (Zeus) Bagaios 'lord'.  http://www.utexas.edu/cola/cen...

Тракийское слово «Бог» найдено на надписе G-136 от VIII в. до Р.Хр. как БАГУН, что может быть как склонение имени Бог, так и тракийское личное имя.    http://sites.museum.upenn.edu/...

ЗЕВС/ЮПИТЕР 

Для большинства людей он греческий бог, но правда совсем иная. Гомер называет этого бога Зевс Пеласгийский, объясняя, что пеласгийское племя «сели» (сели/ели – современные слова поселенцы/селяне – имя которых так названные греки себе присвоили и назвали себя эллинами - сначала "сели" стали "хели", потом "хелени", дальше елины/эллини), охраняли святилище Зевса в Додоне: «Ζεύ άνα, Δωδωναϊε, Πελαςγικε, τηόθοι, ναίων, Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρου, άμφί δέ Σελλλοί» (Илиада, ІІ, 233-235). 



В Илиаде Зевс встречаем как Ζεύ, а также как Δια, Ζήνα (вин.пад). В языке хеттов находим слова siu и siwat, имеющие значение бог и свет. Tiwat – бог света у лувийцах, которые родня хеттов и древние жители Южных БалКан. Siu, siwat, Tiwat роднятся индо-арийскими словами sveta – бял/белый, светъл/светлый, syona – лъч/луч, слънце / солнце, сияние, diva – небе/небо, ден/день, diviya-божествен / божественный, deva, div – бог/богиня. 


Видно, что слова для бога и света перекрывают друг друга. Это так потому что первые боги были небо, солнце и свет. Без ними жизнь была бы невозможна и это без сомнение было известно палеобалканцам. Греческие Ζεύ, Δια, Ζήνα в действительности тракийские Ζια, Ζειν, Δια, Δεν и объяснимы болг. словами сияние и ден/день, т.е. свет, а также свентъ(ст.болг.) – свят/святой/свещенен/священный. Связь с болг. языком находим и в словах само-дива, Див огън – Божий огън/огонь, Див/Деф-дух (Дивний/Чудесный) - сверхъестественное создание из болгарского фольклора.



АРЕС/МАРС 

Он сын Зевса и Геры. В далеком прошлом люди знали, что Арес тракийски бог. Об этом свидетельствует Аристофан, утверждая что Тракия священна для Ареса. Гомер также локализует Арес в Тракии, а Иордан передает мнение поэтов, что Марк/Арес происходить из гетов ...(К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките...с.92-93). Имя Ареса легко объяснить болг. словом Ярост, т.е. Арес означает Яростный/Воинственный. Его имя сохранилось в наши дни как Ярей, т.е. Ярый. 







АТИНА/МИНЕРВА 
Она сестра тракийского бога войны Арес. Ее часто изображают с копьем и щитом. И хотя Атина/Афина столица сегодняшней Греции ее имя не греческое. Дж. Чадуик признает, что древние топонимы, такие как Атина, Микена, Кноссос и др. принадлежать до греческим населением (J.Chadwick,The Mycenaean World, c.1). А мы знаем от Геродота, Страбона и Плиния Старого, что древнейшее население сегодняшней Греции – траки/тракос(др.-греч. Θρᾳκός; лат. Thraci)/фракийцы и пеласти/пеласги (возможная этимология от πέλας-сосед, или от πελιός- серый/светлый, т.е. светлые/белые люди). Имя Атина роднится с именем тракийского бога Атис и имеет значение Хранительница/Охраняющая. Ван Видекенс определяет атта/отець как пеласгийское слово, а на санскрите атта означает мать. Атта трансформировалось в ст. болг. языке через атикъ в отьцъ/отець (Ст.Младенов). 

АПОЛОН/ФЕБ
Известен как МузаГет, по имени племенного союза между мизи/мюзи и гети/готи. В хеттском пантеоне присутствует как Апулунаш, а фриги/бриги называют его Апелен/Абелен. Он также почитаемый в Норикуме бог Белен, т.е. Белый, Светлый. Его знают также как Пейан/Поющий. На Линеар Б его имя написано как ПАЯВО (J.Chadwick, The Mycenaean World, c.88). Он бог целитель/ врачеватель, избавляющий от болезни и эпидемии. Имена ПЕЯН и ПАЯВО легко объяснить на болг. языке со ст. болг. словами пявание/паяние – пеене/пение. Речь идет о древнем таинстве/лечение через подпевания. Данная техника сохранилась в Индии и Тибете как мантры, а и у многих шаманов/магов. Платон рассказывает о мудрости тракийских врачей, которые лечили сначала Душу, а уж потом Тело. Сам процесс называли БАЯне от ст.болг. глагола БАЯти (Баю баюшки баю...), у которого имеется также значение оМАГьосвам/колдовать.

В своей работе «Хармид» Платон передает рассказа своего земляка/сонародника, который встречался с тракийскими лекарями воспитанными в учение Залмоксиса. Они были настолько одаренными, что люди веровали в том, что они могут дать бессмертие смертным:
"Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality".  http://classics.mit.edu/Plato/...
Добавлено и то, что тракийские лекари значительно опережали тех из Эллады, так как следуют мудрость Залмоксиса, говорящий о том, что нельзя вылечить Тело не вылечив Душу. Это учение незнакомо так названным грекам и поэтому они не в состояние понять многие болезни:
"but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well" http://classics.mit.edu/Plato/...


ДЕМЕТРА/ЦЕРЕРА 
Деметра богиня Земли и считается, что она поздно присоединила к Греческому Пантеону (Дж.Чадуик, Вл. Георгиев). И действительно, без сомнение, культ к ней у греков возникает при посредничестве тракийцев. Согласно Хезихию, Деметра знакома тракийцам как Σεμέστρη (Земестра) - ( Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.47). Земестра на греческом, на самом деле, искаженное ЗемМатер – ЗемляМать – (матерь(ст.болг.) –материнский).


ПОСЕЙДОН/НЕПТУН 
Он властитель морей. Его имя Дж.Чадуик связывает с Poteidaon, считая, что его имя должно токоваться как СупругЗемли от potis(греч.) – супруг, а частица "da" означает земля (J.Chadwick, The Mycenaean World, c.86-87). Частично он прав – слово potis действительно означает супруг, но также и владелец. Сегодня это слово не найти в болгарской речи, но в прошлом оно присутствовало. На это указывают слова ПОТЬпяга – разведенная жена, т.е. убежавшая, ушедшая от мужа/поть. Частицу "daon" находим в таких гидронимах как ДАНувис/Дунай, ДАНапар/Дон и др. Она отвечает санскритской DHANvati – течь, протекать и ст.болг. ДУНовение/движение. Посейдон означает Владелец Воды, а не Земли. Он Царь Морской, т.е. Царь Дышащей, т.е. Постоянно движущейся Воде.


ДИОНИС/Βάκχος/Бакхус
Дионис один из самых почитаемых богов  Античности. Культ к нему воспринимается греками, римлянами, индусами, галлами и другими народами. У Диониса много имен. Самые известные - Элеутерос, Либер и Сабадиус/Сабазиус. Все трое имеют смысл освободитель, но только последний является фракийским. Вл. Георгиев связывает САБАДИЙ (сродное болг. имя Сава) со ст.болг. свободъ - свободен - свободный. Неспроста римляне его называют бог Pater Liber/Отец Освободитель. https://cloud.mail.ru/public/D... Поднимая вверх два пальца нужно знать и помнить, что это не латинская буква "V" (от слово victory), а символ Свободы. 

Другим интересным и менее известным именем Диониса является ВАНАК. Так называли его тракийцы «мизи», называемые позже болгарами. Лингвисты объясняют Fανακ, άναξ как царь, владетель, господар (В.Георгиев и др.). Фригийский царь Мидас также был титулован как ВАНак, который является более древней формой ст. болг. титула «БАН» - губернатор, государь. 

БРОМИЙ очередное имя фракийского бога с объяснением на болгарском языке. Бромий означает Бръмчащия, Бучащия (болг) – Гремящий/ Жужжащий/Гудящий. Мы знаем от Луция Ариана, что тракийский Дионис является основателем индийской цивилизации. Римский летописец рассказывает, как Дионис учит индейцев земледелия, строительства, дает им религию, ставит себя во главе божественного пантеона. На самом деле верховное божество старых индейцев носит имя Брахма, что фактически является вариантом Бромий. 

Бога вина и экстаза также называют Ιακχος/ЯКОС, что объясняется с болгарским словом якост, в смысле на прочность/крепость/доброе здоровья/сила. В Уэльсе, где тракийцы, пришедшие из Тракии имели королевство, слово «на здоровья» звучить "йекит да", а "йекит" имеет значение крепкий/сильный/здоровый. 

Другое имя Диониса - ЗАГРЕЙ. Это имя имеет значение Сильный/Могучий/Обладающий первичной силой. Не случайно Загрей отождествляется с быком – большим и сильным животным. Загрей связан с санскритом сахас-сила, сагра-сила, мощь, кельтское слово сегомо, сагро-силен и ст.болг. шегор-бик. 

Само имя Дионис очень древнее. Оно было задокументировано в ХV веке до н.э. на документах с Liner B как ДИВОНИСУС (J. Chadwick). Этимология выводится из стболг . диво-чудо, дивъ-удивление, дивньно-дивно, чудно, дивьнъ- удивительный , дивити се – удивлятся, т.е. Дионис означает божественный, чудесный, светлый.Даже после принятия христианства Дионис, вернее Дивний/Чудесный, почитается в Болгарии. Упоминание в болгарском фольклоре Див/Диф не случайно, а также и то что священный огонь, созданный трением двух деревьев, получил название «Дивний огонь/Огонь Бога» (Н. Геров). 

Мало того, что имя Диониса становится понятно через болгарского языка, но есть и другие важные вещи. Из старых авторов мы знаем, что мать Диониса называется Земела/Земля. Это имя лингвисты объясняют со ст. болг. Земля - Земя (В. Георгий, фракийский язык). Оказывается, что не только Дионис/Див несет болгарское имя, но также и его мать. С другой стороны она дочь Кадъма, основателя Фива/Тива и создателя древнего алфавита. 



ГЕРМЕС/ Hermes/МЕРКУРИЙ
Геродот утверждает, что тракийские благородники/арии ведут своего рода от Гермеса/Ермес - покровителя пастухов и их стада овец Her.V.7. Ерм – тракийское личное имя и роднится с древним болгарским родом ЕРМИ(засвидетельствовано, более чем 3 300 лет назад, на микенских документах в Кнососе). Князь Гостун из этого рода. Гермес, точнее Ермес/Ермий легко объяснить болг. диалект. ери-яре/ягненок и ст.болг. имати-имам/есть(владеть). Т.е буквально Ермес переводится как собственник овец/животные. Точно также сформировано и санскритское прилагательное pashu-mat- богатый, pashu- паша, скот, mat- има/есть/владеть. На болг. паша/пася - пасти. Этимология слово агне(болг.)/ягненок связана со словом Огън(болг.)/Огонь/Агни и означает – рожденный в свете – во время нарастающего дня. С той же семантике и слова, ЯРКА – молодая курица, а и ЯРЕ – молодняк среди овец.

ГЕФЕСТ/ВУЛКАН 
Про имени Гефеста Дж.Чадуик утверждает, что у него предположительно пеласгийские корни (J.Chadwick, The Mycenaean World, c.87. Он также упомянул, что на документах на Линеар Б найденных на Крите встречается имя АПАТИЙО, которое возможно форма Гефеста. А мы знаем, что пеласги не только обитали о.Крита, но и были там управляющей элитой. Неспроста Страбон, цитируя Гомера, их называет богоравными (География, V.5, 2-4). АПАТио можно связать с паткам(болг.)/бить, патя(болг.)/страдаю, и пасти(болг.)/ упасть(ударит себя). Имя роднится со скитского слово ОйорПата/МужеУбийца(от скитского ойор – муж, и пата – ударять/убивать). Это именно то, чем занимаются кузнецы – ударяют/бьют железо. Ковка железо и подкова, а также фамилия Ковач/Кузнецов происходят от болг. гл. кова.

ХАДЕС/АИД/ПЛУТОН 
Хадес – властелин загробного мира/царство мертвых. Его древнее имя Αίδης и объясняется словом АД. Сродное на Хадес/Адес тракийское личное имя АйдеЗурис/СветлаяЗора, переводимое лингвистом Вл. Георгиевым как ГориЛюбовь (Траките и техния език, стр.64). А мы знаем, что АД действительно ГорячееМесто/Пекло/ МестоСвета/Чистилище.


АРТЕМИДА/ДИАНА 
Греческая Артемида/ Ἄρτεμις знакома значительно раньше хеттам как Rutash/РУТАШ, а лидийцам как Armitu (B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, c.147 ). Ее часто изображали с луком и стрелами, что позволяет связать ее имя со санскр. rati – война, rodha-стрела, война и ст.болг. ратъ - война.




ХЕСТИЯ/ВЕСТА 
Хестия – богиня семьи, брачного союза. Корневое слово «Вест» присутствует в пеласг. Слово васту/поселение/дом и в санскр. vastu, vasa, visha - селище, дом, племе, а също и стблг. вьсъ - селище, имение. Все они имеют значение «то, что находится в одном месте; то, что связанно/обвязанно», т.е. семья/род.












ГЕРА/ЮНОНА 
Гиндин связывает имя Геры/ХЕРА с именем тракийского всадника Херос/Герос https://cloud.mail.ru/public/G... и ищет связь с лат. servare –охраняю, сохраняю и авест. haurvat-защищаю (Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, с. 82-83). Напомним, что имя владетеля Старой Великой Болгарии князя Кубрата согласно Теофана зовут Кроват: https://cloud.mail.ru/public/2... со значением Защитник. 

Другое сродное имя Геры – Геракл. Его Геродот (имя которого также сродное имени Геры) определяет как праотцом скитам - Her.IV.9-10. Сами скити Стефан Византийский уверенно называет тракийский народ.

АФРОДИТА/ВЕНЕРА 
Имя Афродиты не имеет ничего общего с пены/ἀφρός, как можно прочитать в Википедии. Это всего лишь спекуляция. Скорее всего частица «афро» исковерканное греками фриг. абере(т) – приносит/забирает, т.е. Афродита древняя богиня плодовитости, а ее имя означает буквально Приносящая Детей.










Но если Олимпийские боги на самом деле тракийские, т.е. болгарские, то правомерно себя спросить какими богами кланялись так названные «древние греки»? 


О мимикриравшие под именем жреческого сословия тракийского племя фриги/бриги «Дан/Дин-айцы» Геродот сообщает, что они кланялись египетским богам, откуда сами и родом. Типичная греческая женская одежда такая же как и либийская, а их похоронные обряды характерны для африканских номад: 

Her.II.50 - Moreover the naming of almost all the gods has come to Hellas from Egypt...Her.II.171. On this lake they perform by night the show of his sufferings, and this the Egyptians call Mysteries. Of these things I know more fully in detail how they take place, but I shall leave this unspoken; and of the mystic rites of Demeter, which the Hellenes call thesmophoria, of these also, although I know, I shall leave unspoken all except so much as piety permits me to tell. The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians. http://www.sacred-texts.com/cl... http://www.sacred-texts.com/cl...

189. It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women… 190. The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes” http://www.sacred-texts.com/cl...

Африканское происхождение «древних греков*» не тайна и для Плиния Старого: 
«…puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam qua vocabatur Argos Dipsion» http://penelope.uchicago.edu/T...

Есхил, передавая слова пеласгийского царя к данайцами, описывает греков как темнокожие африканцы: 
«Вы не похожие на людей с наших земель, а больше на ливийцев, или на проживающие рядом с Нилом» 
«No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…» http://classics.mit.edu/Aeschy...

Древнегреческое искусство также показывает сильные стилевые сходства с египетского. Ранние греческие статуи изображают людей с негроидного типа. Согласно Геродоту изначально эти «греки» были немного, потом разрослось ассимилируя пеласгов «История» -I.58. 

Современные ДНК исследования позволяют нам уточнить и проверить сведения древних авторов. Вот одно из них доказывающее, что так названные «древние греки» родня африканцев, точнее эфиопов: 
«Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. » http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pu...

Вместо благодарности, за то что их приняли на европейской земле, древние греки подвергают местное население геноциду и со временем приписывают себе их достижения. Татиан Ассирийский с возмущением отреагировал на греческое хвастовство. Старый автор напоминает возгордившиеся греческие самохвалы, что они получили свои знания по птицегадательством от фригийцам, что Орфей их научил песням, музыки и мистерии, что из Египта получили знания по геометрии, от финикийцам – азбуки, от вавилонян – астрономии… и вопреки этому греки имеют наглость все это приписать себе… http://www.earlychristianwriti...

Таковы факты, если их рассмотреть беспристрастно. Этимология Олимпа и так названных «греческих» богов легко вывести с болгарского языка. Но согласно официальной историографии это невозможно, так как болгары “понаехали” на БалКанах только в Раннем Средневековьем, что было относительно недавно выдумано заинтересованными наживой и влиянием вновь созданные политические образования само-назвавшие себя «Великими». Здесь уместно дополнить, что так названными эфиопскими хронистами "тракийцы", а на самом деле болгары**, до недавнего времени были объявлены "пропавшими", "бесписьменными", варварами... Но все до поры до времени. 
===============================================================================================
* Сегодняшние греки не африканский народ, но в древности, люди пришедшие из земель африканской Эфиопии и назвавшие себя дан/дин-найцы медленно ассимилировали местное население (пеласги и траки), от чего у чужаков появились европеоидные черты лица. В Поздней Античности и Раннего Средневековья так названная Греция буквально утонула от наплыва Северных тракийцев, которые мы знаем как гети/славяни и мизи/болгары. Их заселения было таким массовым, что Порфирогенет восклицает «Вся страна стала славянской и варварской». Об этом свидетельствуют тысячи болгарских топонимов по всей Греции. Только после нескольких веков так названные греки успевают ассимилируют и подчинять и эти древние европейцы, что приводит к усилению европеоидность Греции. Вот почему есть такое сильное сходство между болгар и греков. Наблюдаются и сходство в традиционной одежде, музыке и обычаями, но при этом доноры болгары, а вовсе не «Мегали/Великие» греки. Сама Греция как государство появится только в 1830 г.

** Болгары автохтонные жители Балкан. Точнее они базовый тракийский этнос МИЗИ/МЮЗИ. Так названный "старославянский" язык на самом деле болгарский, так как в древности славянами названы именно часть болгар, которым эфиопские "греки" дали общий экзоним "траки/тракос". Часть из этих тракийцев получили свое новое имя - гети/готи/даи..., так как остались свободными от Римской империи. Их земли назывались Готия или Дакия. Феофилакт Симокатта(начало VII в.) об этом недвусмысленно говорить: «Sclavos sive getas hoc enimnomine antiquatis apelati sunt – Славяне или ещё гети, так как это их имя в древности”.

Макс Мюлер считает, что упомянутые Гомером ФЛЕГИИ(φλεγύες) – греческое представление БРГУ, БАРГАВА: "Few scholars would deny that Phlegyеs is the correct representative of Bhrgu in Greek". Всем знающим понятно, что греки передали звука "Bh" как "Ph". А это означает, что имя ФЛЕГИИ на самом деле БЛЕГИИ или БЛЬГИИ, т.е. болгары. Это одни и те же люди, имя которых передано, фонетически по разному, индусами и греками. R.J.Buck (A History of Boeotia, The University of Alberta Press, Alberta, 1979) утверждает, что ФЕГИИ/БЛЕГИИ/БЛЬГИИ относятся к тракийской общности, т.е. они те же траки, которые Дионис привел в Индию, южнее Гималаи. Древнее имя болгар имеет значение "светлые, сияйные". Аналогии находим в латв. balgans-светлый, ст.келт. bolgscio-сияние, блеск, лат. fulgor-молния, гр.φλέγω-гореть, φλεγῠρος-горящий, пламтящий (от слово пламя, современное болг. личное имя Пламен), санскр. bhalga/bharga - сияние, и конечно болг. "благ", с изначальным смыслом светлый, лучезарный.

Финикийская надпись из Лаертес найдена в древней области Киликии (Современная Турция), южнее горы Тавр. Часть этой горы известна как БулгарДаг/Болгар Маден/Болкар. В VIII веке до Р.Хр. Финикийцы назвали проживающие там мизи болгарами:

Геном болгар остался практически без изменения со времен бронзовой эпохе (3 000 л. до н.е.). Этот вывод следует из The genomic history of Southeastern Europe (Mathieson et al. 2017 preprint) - исследование, охватывающего более 200 античных геномов из бронзовой и неолитной эпохе Болгарии и Балканы. Современные болгары приобретают свое окончательное лицо более 5 000 лет назад. https://www.biorxiv.org/conten...

По материалам Павла Серафимова

суббота, 14 ноября 2015 г.

ELEMENTA NOVA PRO HISTORIA MACEDONO-BULGARICA. THE LANGUAGE OF CONSTANTINE THE GREAT By G. Sotiroff

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ


Георги Сотиров, професор по сравнителна лингвистика, Канада
(превод от английски език Ради Панайотов)
In English from the middle of the article


Увод

Имената се променят, хората остават. Португалците живеят в Португалия, известна в античността под името Лузитания. Френската република процъфтява на територията на антична Галия. Албиона е свидетел как името му се промени на Великобритания, въпреки че в езика на местните названието на острова сигурно не е било Албион, а нещо различно. 

Името, с което македоно-българите наричали себе си около третото хилядолетие преди Христа изглежда е било БЕЛАСЦИ, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината БЕЛАСИЦА. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че ПЕЛАСГИТЕ са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че те са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът ПЕЛАСГИ не е нищо друго освен фонетична адаптация на БЕЛАСЦИ в латинския език; гърците са пишели тази дума ПЕЛАСГОЙ. 

Съществува основание да се смята, че около 2000 година преди Христа, и по-рано, този народ е бил една добре организирана общност с административен център на северния бряг на Пелопонес, в близост до западен Коринт. Гръкоезичните автори обозначават стария пеласгийски средищен град с името Сицион (Sicyon), една видоизменена форма на думата CHOKOYN, която значи господар, владетел. Думата навярно е означавала също град-на-владетеля, т.е. столица. Списъкът на царете на Сицион (Sicyon) запазен в Chronicle на Евсевий (Eusebius) ни връща назад във времето до към 2095 година преди Христа. 

Няколко века пеласгите живеели в просперитет и мир. Според Евсевий (Eusebius) те преживели война за първи път по времето на Епопей (Epopeus), което съвпада с пристигането на гърците, някъде около XVI век преди Христа. Току що пристигналите гръцки заселници изглежда успели да създадат заговор първо срещу техните домакини от Аргос, а по-късно и срещу пеласгите в Атина, Тебес и Тесалия, завладявайки градовете и всички плодородни земи. Но споменът за великата пеласгийска цивилизация оцелял. Омир нарича пеласгите "богоподобни". Херодот свидетелства, че Акропола в Атина е издигнат от пеласгийски архитекти. Имената на тези строители са запазени и от Павзаний (Pausanias) и Плиний Стари (Plinius). Диодор (Diodorus Siculus) свидетелства, че пеласгите са контролирали моретата, което означава, че те са знаели много за навигацията. 

Какво ни кара да мислим, че тези пеласги са праотците на днешните македоно-българи? Че те са били предшественици на македонците свидетелства Помпей Трог (Pompeius Trogus). От друга страна идентичността на македонци и българи се доказва от множество обстоятелства. В етническо отношение мизите, траките и македонците са един и същ народ. Името България се появява в историческите трудове в VII век, когато Византийската империя признава независимостта на новоформираната държава в провинция Мизия южно от Дунава. Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras) , писал в XIV век, споменава за гръцко присъствие в Македония, но той нарича негръцкото население на страната "заселници от Мизия". Йоан Цеца (Joannes Tzetzes), който живял в XI век, говори за "мизомакедонци" - термин използван също от Плиний Стари (Plinius) хиляда години по-рано. Всички антични автори са съгласни, че Македония е била част от Пеония, а Йоан Цеца (Joannes Tzetzes) казва ясно: "Пеоните са българи". Границата между Македония и Гърция е реката Пеней /Peneius/ в Тесалия. Това е родината на мирмидонците на Омир. За тези мирмидонци Йоан Малала (Ioannes Malalas), творил в VII век, твърди безусловно, че са били българи. 

Филип II и неговият син Александър Велики не са управлявали само Македония, Гърция и Азия. Те владеели също и Егейска Тракия - днес под гръцка администрация, и цялата територия на днешна Народна Република България. Филип II основал тук град Пловдив. Александър съхранявал своите съкровища насевер от град Варна (Калиакра). И това е станало с помощта на войски наемани от територии, които Филип II отнел от атиняните и тeхните сродници при Херонея (Chaeroneia) (338 преди Христа). 

Всеки, който би решил да систематизира историята на македоно-българите, би се нагърбил с нелека задача. Византийските императори, които ослепиха хиляди македоно-български пленници, тези същите императори, които унищожиха столиците на македоно-българските владетели и изгориха книгите на македоно-българските просветители, всички тези императори са мъртви. Но техният зъл дух живее в обиталища, така добре познати, че не е необходимо да ги споменаваме. Демоните витаещи из тези места може би са се надявали да покрият с кал славата на античните БЕЛАСЦИ - народът с най-старата цивилизация в Европа. Целта на изложените в тази книга факти е да се попречи колкото се може повече на силите на мрака, да се наблегне на сигурни доказателства, които псевдоучените, на заплата при Веелзевул винаги са се опитвали да заличат. 

В Приложението читателят ще открие копие от писмото на автора на тези редове до редактора на Canadian Slavonic Papers . 

Турците имат поговорка със следния смисъл: "За този, който разбира, жуженето на комара е като музика на цигулка; за този който не разбира, и музиката на оркестър не е от значение".


Flavius Valerius Aurelius Constantinus
ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ
Г. Сотиров
( превод от английски език Ради Панайотов )
I.
       De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език (οικεια) няколко“Беседи”, които той оставил на потомството [1]. Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски, преднамерено или не, ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “οικειοs” щеше да е неуместно, дори объркващо [2]. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “πατριs φονη” (“отчески, бащин, отечествен език”).
   В своята книга, озаглавена “
          2. Лидиецът е писал своята книга някъде между 551 и 546 г. сл. Хр., когато латинският език в Константинопол е бил в пълно отстъпление [3]. За самия Юстиниан се казва, че е говорел развален латински, а гръцки – като варварин [4]. Това е било два века след смъртта на Константин. Логично е, че през този период в Константинопол е имало хора, които са можели да четат латински и/или гръцки, и такива, които са можели да четат Константиновите “Беседи”, написани на неговия “домашен език”. Лидиецът смътно загатва, че по негово време латинският е бил изтласкван извън официалните дела. Но от кой друг език?
          3. Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:
          I). Дядото на Константин – Евтропий (Eutropius), е бил трак от Дардания [5];
          II). Самият Константин е роден и отраснал в Ниш (Naissus), тракийски (дардански) град [6];
          III). Той завършил образованието си в Никомедия – тракийски град, в двора на Галерий (Galerius) – тракийски император (управител?), роден в Сердика (днешната София). Галерий бил толкова не-римлянин, че за него се е смятало, че дори не си и помислял за името на империята да обели прилагателното “римска”, заменяйки го с “дакска” – Дакия (Dacia), по това време една от няколкото големи тракийски провинции [7];
          IV). Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че семейството му е тракийско, от Мизия (Mysia) [8];
          V). Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим – във Византион (Byzantium), в сърцето на Тракия;
          VI). За него се казва, че е основал “в страната на скитите” четири града, а именно Перстлаба (Persthlaba; също Перстлава – Бел. прев.), Плискуба (Pliscuba; също Плиск, Плискоба – Бел. прев.), Констанция (Constantia) и Дристра (Dristra) [9].
II.
          4. На нас обаче ни се казва, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки [10]. И както и това, че траките никога не са имали книги [11], да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали. Все пак, основавайки се на изследвания, това изчезване ще се окаже нещо по-лошо, отколкото едно безпочвено твърдение: то изпада в крещящо противоречие с редица свидетелства.
          5. Разбирането на тези доказателства предполага кратък размисъл над едно наблюдение, направено от Херодот (Herodotus). Траките, казва Херодот, “имат много имена, в зависимост от съответните им области” [12]. Разбира се, същинската Тракия и до ден днешен е името на област, оградена от Стара планина (Haemus) и Егейско море. Но хората, живели на север от планината Хемус, в Мизия, също са смятани за траки, защото са говорели същия език. На същото основание терминът трак(ийски) е бил използван като обичайно название за хората, живеещи във Витиния (Bythinia), т.е. в азиатската част на проливите, също както и за хората северно от Дунав, т.е. тези в първоначалната Дакия (Dacia, наричана също Готия – Gothia). Сред траките, често споменавани от античните историци, най-изтъкнати са пеоните, фриги(йци)те, мизите, македонците, одрисите, бесите и готите.
          6. Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо на този въпрос, започвайки евентуално с пеоните.
          • Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за техните обичаи. Петстотин години по-късно Страбон (Strabo) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар (Axius) [13]. Много пеони обаче живеели по на север. Дион Касий (Dio Cassius), човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните “живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (Ister), от Норикум (Noricum) до Мизия (Moesia) . . .” [14]. Това е било двеста години след времето на Страбон.
          • След още 350 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония (? Бановина – Г.С.), “която гърците били назовали Пеония (Paeonia), нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма” [15].
          • Йоан Цеца (Ioannes Tzetzes), пишейки почти 600 години след лидиеца, не е отбелязал, че тези хора са изчезнали. За него те все така са били там, както и преди, и той казва кратко и ясно: “Пеоните са българи.” [16]
          7. Други известни траки са били фригийците.

          • Според Страбон “Brygi,  Bryges и Phryges са едни и същи хора”. А другаде: “А самите фригийци са българи, народ тракийски . . .” [17].
          • В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти, които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: “Според преданието на македонците, фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и жевеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си.”[18]
          8. Мизите (MysiMoesi) са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина (Haemus), както и Витиния (Bithynia) на източната страна на Босфора  (Bosphorus) и егейския бряг на Мала Азия (Asia Minor).
          По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен.
          • Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, “които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците” [19].
          • И другаде: “Страната северно от Пергам (Pergamum) се държи в по-голямата й част от мизите.”
          • И отново: “А гърците смятаха гетите за траки, гетите пък живееха от двете страни на Истър, както и мизите, те също бидейки траки.” [20]
          9. Идентификацията на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен.
          • Полибий (Polybius) нарича траките и македонците ομογενεs, т.е. хора от един и същи народ, род или раса [21].
          • Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които “са се събрали (conveniunt) в Ефес” [22].
          • Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки [23]. И двамата, разбира се, са прави.
          • В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от “водещите измежду гърците и македонците” [24].
          • По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – “трак по рождение, съдейки по името му” [25].
          • Страбон обяснява, че “витините . . . получили това ново име от траките . . . , които притеснили страната” и сочи Никомед III като “Витинеца” [26].
          • Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван “тракийски цар” [27], докато Йоан Малала(Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил “от македонски произход” [28].
          10. От интерес в тази връзка са няколко “литературни” факта.
          • Еврипид (EuripidesRhesus, 404) “кара” Хектор (Hector) да нарече тракийския цар Тес (Thesus) εγγενηs, т.е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както траките от Македония.
          • Другият подобен пример е приведен от Конон (Conon). В своя 46-ти разказ Конон говори за Орфей (Orpheus), който “царувал над македонците и страната на одрисите”, след това препраща към “жителите на Тракия и Македония” и към “група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра (Leibethra)”, където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на “жените на Тракия и Македония” [29].
          • Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний, съвременник на Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак [30], докато пет века по-късно Йоан Малала нарича Орфей “най-известния лирически поет, одрис от Тракия” [31].
          11. Осем века по-късно идентичността на траките и македонците е засвидетелствана от Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras). От едно писмо, което той е писал в годината 1325 или 1326, описвайки пътуването си през Македония, научаваме, че болшинството от местните хора са били “още от самото начало мизийски заселници, които са живели размесени с нашия народ” [32].
          • Грегора използва думата αρχηθεν (“от самото начало”), отхвърляйки по този начин предварително всякакви празни приказки за последващо идване на траки (мизи) в Македония. Той не ни казва кога са пристигнали първите гръцки заселници, но
          • Помпей Трог (Pompeius Trogus) казва, че те са дошли под предводителството на Каран (Caranus), събитие, случило се през годината 810 пр. Хр. или приблизително тогава. Преди това време цяла Македония е била населена от траки [33].
          12. Произходът на името Македония (Macedonia) също има известно отношение към нашата тема. Според едно предание (някои предпочитат да го наричат легенда) египетският цар Озирис (Osiris), по-късно повишен от жреческата каста в ранг на бог, имал двама сина – Анубис (Anubis) и Македон (Macedon). Вторият бил оставен по завещание на баща му за управител на Македония, наричана по-рано Ематия (Emathia), и от него тя получила името си [34].
          • От таблици, останали от Манетон (Manetho) и достигнали до нас, може да се пресметне, че Македон е царувал около 2326 г. пр. Хр. [35].
          • Хезиод (Hesiod), като добър гръцки поет, “дарява” Македон с гръцко родословие; той го прави син на Зевс (Zeus) и Тия (Thyia), дъщерята на Девкалиион (Deucalion) [36].
          • От друга страна, Хеланик (Hellanicus) смятал, че Македон е бил син на Еол (Aeolus), когато македонците “обитавали страната заедно с мизите” [37].
          13. Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война.
          Защо тогава то не се споменава от Омир (Homer)?
           Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои “варварски” имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши, ние сме доволни, че сме способни да извършим едно “сдобряване”.Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. Затова навярно както той, така и някой друг като него не е мислел да заменя македонците с мирмидонци.
          И е станало точно така, че за Йоан Малала Омировите мирмидонци са били идентични с онези българи, чиято родина някога е била в Тесалия – област в Македония [38].
          14. От I век от нашата ера насам една много важна част от историята на Централна и Източна Европа е играна от гетите. Някои писатели са наричали гетите даки, други са предпочитали да ги назовават готи. По-голямата част от това население е живяло между Дунава и Карпатските планини, макар че е имало гетски поселища и южно от Дунав и много други в пространството североизточно от Карпатите. Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (с обратна сила;Бел. прев.) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва, че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс [39].
          15. Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий (Dio Cassius) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия [40]. Те явно са били много силни, след като Светоний (Suetonius) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса [41].
          • Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42]. През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.
          • От Теофан (Theophanes) научаваме, че в годината 497 сл. Хр. Анастасий (Anastasius), подкрепян от един от своите генерали в Изтока, излъчил една армия от готи, беси “и други тракийски народи” [44].
          • Прокопий (Procopius) ги нарича “римляните от Тракия” [45]. Той също така прави препратка към град Анхиало (Anchialo) на Черно море, който, по думите му, е бил “населяван от траки” [46].
          16. След като бесите и готите не са изчезнали, ние не се изненадваме да четем, че техните диалекти са се говорели в средата на VI век. Затова Йорданес (Jordanes) е записал, че Хистер е било името на Дунава на езика на бесите [47]. Езикът на бесите със сигурност е бил говорен в годината 570 сл. Хр., както научаваме от пътеписа на Антонин Плацентин (Antoninus Placentinus) [48].
           Колкото до готския, той се е чувал в Константинопол и в много части на Италия, където някои готски клирици изглежда са можели да пишат на него, въпреки че очевидно не можели да пишат на латински [49].
          17. Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя;

           Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр. Хр.
          • Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей [50]. Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.
          • Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?) [51].
          • Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети [52].
          • Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги [53].
          • А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.
          18. Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост [54]. Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).
          • Писал през VII в. сл. Хр., Симоката два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.
          • Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus). [55]
           Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.
          19. Това, че Константин Велики е говорел славянски диалект, е потвърдено от множество лингвистични данни за онези, които желаят да видят това. С оглед да е способен да види това, човек трябва преди всичко да разбере, че езикът, оставен сам на себе си, се променя много бавно. Павзаний (IV.27.9-11) е записал една разказвана случка. “Странстванията на месинците извън Пелопонес продължили 300 години”, писал той, “през време на което е ясно, че те изобщо не са отстъпвали от своите местни обичаи и не са загубили своя дорийски диалект, а чак до ден днешен са запазили най-чистия дорийски в Пелопонес.” Бързи промени стават само когато два или повече народа, говорещи различни езици внезапно се съберат заедно, бивайки по този начин принудени да развият някаква импровизирана система за комуникация. Затова хибридните езици, като румънски, френски и английски имат шизофренична лексика и по-проста граматическа структура в сравнение с езиците, от които те произхождат. Език, който е избегнал такъв вид разрушение, може също да заема думи и граматични форми, но в много по-малка степен поради бавността, с която съжителстващи си езици са склонни да проникват един в друг. Отправяйки поглед към най-стария български документ – “О писменех” на Черноризец Храбър, ние добиваме представа за древността на българския език. “О писменех” датира от края на IX век. Той е точно на 1100 години. Въпреки това, всеки образован българин може да го чете без особени трудности. Няма основание да се съмняваме в това, че 1100 години преди времето на Храбър езикът, говорен в Мизия и в останалите части на Тракия, е бил почти същият. През тези доста столетия са се извършили ограничени, но показателни заемания между гръцкия и българския език, които са в състояние да ни научат на нещо.
          20. Това, че българският (“новото” име на тракийския език) е заимствал от гръцкия, никой не би оспорвал.
          Но колко гръцкият е заимствал от “варварските” си съседи на север?
          • Дион Кризостом ни съобщава, че самият Омир “е използвал много варварски думи . . . не спестявайки факта, че смятал, че в това той влага нещо живо и ярко по стил” [56].
          • Платон също е знаел за такива заемания. “Аз предполагам”, пише той, “че гърците, и специално тези в страни, намиращи се под владичеството на варварите, са заели много варварски думи (ονοματα)” [57]. За трако-македонците, бидейки най-близкият “варварски” народ до гърците и на практика живеещи размесени с последните на юг чак до Пелопонес, е съвсем нормално да срещат трако-македонски думи в гръцката лексика.
          • Атеней (Athenaeus) насочил вниманието на своите читатели към този факт. “Мнозина писатели от Атика” – казва той – “използват македонски идиоми в резултат на общуването си с тях” [58]. Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при заговаряне обратно.
          • Затова Теофилакт (Theophylact), гръцки епископ на Охрид по времето на византийското иго (ок. 1110 г. сл. Хр.), е използвал много български думи (στρουγα,, πλανινα, οτρωτζινα) [59].
          • Преди него, около средата на Х век, Константин Порфирогенет (Constantine Porphyrogenitus) е използвал български думи, като δρουγγαριοs [60], ζακανον, ζουπανοs and κραβατοs. A. Bailly буквува и произнася последната дума  κραββατοs и казва, че това е заемка с неясен произход. Liddell и Ascott (По-нататък в текста второто име е изписано и по друг начин. Бел. прев.) обаче смятат, че това е македонска дума, което е и в действителност. Откриваме производна на тази дума (κραββαταρια) съответно през VII и VI век [61].
          • В гетския танц, описан от Порфирогенет в неговата “Книга за церемониите”, се откриват някои български думи, като βελε и βικη, ιδε, ογυν и τουλ, означаващи съответно “(той) казва”“(той) вика”“(той) иде”“огън” и “колчан” [62].
          • Малко по-рано византийците са научили българската дума “Загора”. Когато българите присъединили областта около Бургас (стария Debeltum – Дебелт), те я нарекли Ζαγοραν, казва Зонара (Zonaras) [63]. Думата Загора се разбира чрез славянската дума. Тя означава “област оттатък, отвъд планината”, което точно отговаря на местоположението на анексираната област на картата.
          21. Така ние постепенно се връщаме към периода, предшестващ приемането на кирилската азбука, предхождащ и образуването на Първата българска държава. Списъкът на българските думи в гръцкия речник може да бъде разширен.
          • У Хайкий (Heychius, V в. сл. Хр.) (Хезихий ? – Бел. прев.) намираме думата ζελκια, която бива обяснена като фрикийска за “зеленчуци” [64]. Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава “зеле”, “зелка”.
          • От Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) можем да научим, че ‘Εστια е била тракийска (гетска) богиня [65]. Тя е била тачена и в Рим под името VESTA и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове [66]. В други думи тя е била знаеща жена, на български “веща”. Съответстващо на това очевидно е “невеста”, което във всички славянски езици означава “булка”, “годеница”, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.
          • Гръцкото прилагателно μαλακοs най-общо се превежда като “мек”.  Един пасаж у Плутарх (Plutarch) подсказва, че същата дума, с лека разлика в значението, сигурно е била обща и за двата езика – гръцки и тракийски. Аристодем (Aristodemus), тиран на Куме (Cumae), казва Плутарх, е бил наричан от варварите Μαλακοs, “което на техния говор означава “детски” [67]. Е, едно дете е “малкия”, а “нисък” или “дребен” на български е “малък”.
          • Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е βολαι. Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в “минали времена” така са били наричани родилните болки/мъки [68]. Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои “минали времена” е имал той предвид? Защото ако беше направил това, той трябваше да признае, че “в минали времена” жителите на Евбея (Euboea), където думата е записана, са говорели български (тракийски), в който думата “боли” винаги е означавала болки, и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.
          22. Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума – името на една езическа богиня – може да се наблюдава при Йоан Лидийски.
          • Ето как лидиецът процедира с нея: “Земята е била наричана θεμελη (“основа”), тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата Σ, са я наричали Σεμελη” [69]. Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” ZEMLJA/ЗЕМЛЯ означава “Земя/та”, а TEMELI/ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.
          • Друг лексикален куриоз представлява гръцката дума δελτοs (плочици, дъсчици за писане). A. Bailly казва, че етимологията й е неустановена. Liddell и Scott казват, че наименованието идва “от буквата Δ (“делта”, старата форма на плочиците)”. Триъгълни плочици за писане се намират само в речниците. Истинските са правоъгълни. За да се разбере това, всеки трябва да знае, че произходът на тази дума е от българската ДЕЛАМ, която означава “режа”, “изрязвам”, “дълбая” или “правя”, “върша”. Думата “chisel” (англ.) на български е “длето”. Инфинитивът е “делати”. Причастието “делано” означава “нещо, което е било рязано, изсичано, дълбано, обработвано”, както една дъсчица за писане, например на гръцки δελτοs.
          • Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзанийсъобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано Νεστανη, близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан [70]. Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща “в стана, в лагера, в бивака”. Νεστανη няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.
          • И накрая, ‘αρβυλαι е било названието на вид обувки, носени по селата. Произходът на думата, казват Lindell и Scott, бил неизвестен. Nonnos смята, че това е стара дума [71]. На български и до ден днешен една от думите за означаване на меките кожени обувки (мокасини) е “цървули”.
          23. Думите, обсъждани досега, са описани от лексикографите като фригийски, като възможни македонски, като варварски, древни или с неизвестен произход. Те имат едно общо нещо: те са съвсем живи в съвременния български език. Особено забележителни са имената Vesta (Hestia), Semele и Nestane,  към които могат да се добавят още много други [72].
          24. Изучавайки лексикалната осмоза между гръцкия и българския език, заслужава си да бъдат разгледани и някои други категории. Обикновено думите биват заемани наред с предметите или действията, които те означават. Гърците са морски народ (? “хора на морето” – Г.С.) – рибари, търговци и пирати. Не е голямо чудо, ако траките са заели от тях думи, като ‘οκταποδυs (“октопод”), θαλασσα (“вълни”; макар че и за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например “движещите се или прииждащи на талази мъгли”, което пък е свързано с глагола “лазя”. – Бел. прев.), σκελοs (“място за сваляне, стоварване”; и тази дума в българския език има редица съответствия и различни употреби: “скеля” – в двете разновидности “пристан” и “помощно строително съоръжение”, както и човешкият “скелет”. – Бел. прев.) или μυρον (“благоухание”, “аромат”). От друга страна, траките, бидейки предимно земеделски народ, би било съвсем естествено за гърците да възприемат някои тракийски думи, свързани със земеделието и скотовъдството. Затова българската дума “сърп” се появява в гръцкия като ‘αρπη – изпускайки по необходимост звука “с”, следвайки един закон на гръцката фонетика. Българската дума ЯРЕ (малко козле) получава гръцко окончание и става ‘ιαρειον, ПРАЗ става πρασιον, КРОМИД става κρομμυον, ЛАПАД става λαπαθον, ЦЕЛИНА става σελινον, ЖИТО става σιτιον.
          Този списък далеч не е изчерпателен.
          25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като κορυs (родителен падеж: κορυτοs), но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак” [73]. (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев.) Думата КОРЕН става κορυνη, означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”. Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело), се явява в гръцкия език като κολλιξ – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става κηρυξ, т.е. специален (специализиран ?) пратеник, глашатай, вестител, херолд.
          26. Някои граматични форми също подсказват, че влиянието на българския (тракийския) език върху старогръцкия е било силно.
          (I) Позиция на определителния член. В древния гръцки език членът е от префиксен вид, докато в българския членът следва съществителното (или прилагателното). Но и в гръцкия също откриваме случаи, в които членът следва. (Понякога той се използва двойно – и преди, и след съществителното.)
          • У Ксенофонт (Xenophon), например, откриваме структурата κατα μεσον το των πολεμιον [74].
          • При Херодот се натъкваме на θανατοs ο . . . [75],
          • при Платоkat (Platokat) – κατ ‘ακουην την [76], а
          • у Еврипид – ‘ανδρα τον and ‘αδην το [77].
           Могат да бъдат приведени още много други примери. Такива особености могат да бъдат обяснени, предполагайки едно състояние на образуване на гръцкия език, през време на което употребата се е колебаела между префиксния и суфиксния тип член.
          (II) Система на члена. На един наблюдател, който има малко време за детайли, сравняването на члена в гръцкия и в българския език едва ли ще се стори особено обещаващо. Но да започнем. Българският език е загубил по-голямата част от склонителната си система, а това се отнася и за члена. От друга страна, в старогръцкия език откриваме едно напълно развито склонение на члена. Какво виждаме, сравнявайки именителния падеж? В мъжки и женски род всички членове се различават; само в среден род формите са идентични и в двата езика, както може да се види от следната таблица:
                                Единствено число                     Множествено число
                         Съвр. бълг. ез.    Старогр. ез.     Съвр. бълг. ез.   Старогр. ез.
Мъжки род           - ТЪ                       HO                  - TE               HOI / HAI
Женски род          - ТА                       HE                  - TE
Среден род           - ТО                       TO                  - TA
          Все пак, когато разглеждаме пълната система на члена в старогръцкия език, забелязваме нещо различно. Виждаме, че във всички косвени падежи членът се характеризира с едно начално “Т”.
                                  Мъжки род            Женски род           Среден род
  Ед. ч. Nom.                    HO                            HE                           TO
            Gen.                    TOU                          THS                         TOU
            Dat.                      TH                             TH                           TH
            Acc.                     TON                          THN                         TO
           Dual
      Nom.& Acc.               TH                              TA                          TH
      Gen. & Dat.             TOIN                         TAIN                         ТО
  Мн. ч. Nom.                  HOI                            HAI                          TA
           Gen.                     THN                          THN                        THN
           Dat.                      TOIS                         TAIS                       TOIS
            Acc.                     TOUS                        TAS                          TA
          Така е при атическата система.
          В дорийския можем да наблюдаваме явлението, че именителният падеж на члена в множествено число не е HOI и HAI, а TOI и TAI. Това изглежда влиза в разрез със схващането, че дорийският е по-стар от атическия. В такъв случай едно начално “Т” или “Тs” трябва да е било налице през цялата система на определителния член в периода на образуването на гръцкия език. По-късно “Т(Тs)” вероятно е било изпуснато от “преработения” именителен падеж; възможно е това да е станало след преходния период, включвайки минаването през “S”.
          (III) Някои неправилни глаголи. Няколко неправилни глагола в старогръцкия проявяват черти, подсказващи, че имаме пред себе си сливане на два или повече глагола с различен произход. Вероятно най-интересният случай е този с глагола OIDA (“зная”). Сегашното изявително наклонение на този глагол в гръцки и български е:
                              OIDA                                        ВИДЯ
                              OISTHA (OIDAS)                         ВИДИШ
                              OIDE                                        ВИДИ
                              ISMEN                                     ВИДИМ
                              ISTE                                         ВИДИТЕ
                             ISASI                                                ВИДЯТ
          Но на старобългарски ВЕДЕТИ означава “зная”. В горната парадигма формите ISMEN, ISTE, ISASI биха могли да бъдат обяснени по-лесно, приемайки, че е станало сливане на две отделни глаголни системи, всяка от които е взета от два различни езика и запълващи част от цялото – единият език единственото число, а другият – формите на множественото число.
           Неправилните форми се срещат и при следните важни глаголи:
                    (a) ЯМ
                    Гръцки език                                           Български език
                                                             (сегашно изявително наклонение)
                    ESTHIO (сег. време)                                ЯМ
                                                                                 ЯДЕШ
                    EDOMAI (бъдеще вр.)                           ЯДЕ
                    EPHAGON (мин. несв. вр.)                  ЯДЕМ
                                                                                 ЯДЕТЕ
                                                                                 ЯДАТ
                    (b) КАЗВАМ
                    PHEMI  (сег. време)                                РЕКА (perfective)
                                                                                 РЕЧЕШ
                    EIPON (мин. несв. вр.)                           РЕЧЕ
                    EIREKA (мин. св. вр.)                              РЕЧЕМ
                                                                                 РЕЧЕТЕ
                                                                                 РЕКАТ
          Тези глаголи имат напълно развити парадигми в съвременния български език. Съвсем невероятно е българският език да е счел за необходимо да заеме един неправилен глагол от гръцкия, с оглед да го развие напълно за собствена употреба. По-убедително обяснение би било да очакваме, че първичните устойчиви форми са останали в употреба сред местните хора, а говорът на пришълците гърци е комбинирал някои характерни форми с езиковите форми, внесени от Египет или от някъде другаде.
IV.
          27. Налице са голям брой факти от историята, лингвистиката, археологията, нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския диалект, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все пак, necessaria non sunt multiplicanda. Затова нека следващите примери бъдат разглеждани като добавяне на багри към това, което беше казано по-преди.
          (I)
          • Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че е установил, че трибалите (Triballi) са били най-древният и най-големият от всички народи [78]. “Сега те биват наричани българи”, казва той.
          • За Страбон трибалите са били траки.
          • Дион Касий смятал трибалите и дарданите (Dardani) за мизи [79].
          (II) Според Цезар Бароний (Cesare Baronius) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан (Vespasian) [80].  Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий (gens Flavia). От друга страна, латинската дума “flavius” означава “рус”, докато “руси”, като съществително, означава “руснаци”. Човек се изкушава да пита дали един рус славянин някак си не станал латинизирано на Flavian(us). “Веспасиановата връзка” на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име ще бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Едната възможност е – а възможно е да има и други – да смени името си на TITUS FLAVIUS PETRO; което е точно името, записано от Светоний (Suetonius).
          (III) Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли [81]. Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – в днешната всекидневна реч ИНАТ БЪЛГАРИ?
          (IV) Човекът, за който се предполага, че е казал на гърците как да правят кисело мляко (йогурт), се е казвал Аристей (Aristaeus). Казва ни се, че той е научил това изкуство от нимфите. Ние не знаем къде Аристей е срещнал тези нимфи.
          • Все пак, от Херодот научаваме, че Аристей е бил голям пътешественик, че е ходил далеч, чак до Иседон (Issedones) в Скития (Scythia), и че е написал поема, наречена “Аримаспиите” [82].
          • Плиний говори като че ли е чел писанията на Аристей [83] и добавя, че в Тракия той е бил първият човек, който смесил мед с вино [84].
          • Страбон е познавал хора, които твърдели, че Аристей бил учителят на Омир [85].
          • Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) ни казва, че е възможно Аристей да се е преместил на място близо до планината Хемус [86], където завършил живота си.
           Възможно ли е при едно от своите продължителни посещения в Тракия Аристей да е срещнал някои местни жени (“нимфи”), които са му казали как се прави кисело мляко? Свидас (Suidas) нарича Аристей един от гигантите. От други източници можем да научим, че “гигантите” по всяка вероятност са били тракийски народ на Халкидическия полуостров [87].
          Тези, които не вярват, че езикът на Константин Велики е бил тракийски, т.е. славянски диалект, известен като български, би направил услуга на историографията, ако само могат да покажат какъв друг език трябва да е бил той [88].
БЕЛЕЖКИ ПО ИЗТОЧНИЦИТЕ
           Източниците в текста и в бележките на страници 24 – 30 са тези, които ми бяха достъпни в Квебек по време на писането. По отношение на техните относителни качества не следва да се подразбират косвени оценки, освен посочените в някакъв друг аспект. По-специално, не се предполага, че един публикуван текст, да речем в Corpus scriptorum historise byzantinae, е ipso facto (по силата на самия този факт, сам по себе си; Бел. прев.) по-благонадежден, отколкото съответният текст в Patrologia Graeca или обратно.
          Не са правени опити за изчерпателност. Ако това беше направено, то щеше да раздуе настоящата статия далеч извън установените граници, като придобивките нямаше да са особено големи. Това означава, че в случаи, при които няколко древни автори са изтъкнали едно и също нещо, не всички са цитирани. По същия начин там, където даден автор е направил същото наблюдение няколкократно, не всички примери са записани тук.
          Аз споделям мнението на онези учени, които са доловили, че по правило най-старите източници са най-надеждни. По-голямо внимание се изисква, когато се използват по-скорошни извори, докато на мненията, изразени от съвременните писатели, винаги трябва да се гледа със съмнение.
          *
           Някои общи бележки с оглед използването на източниците като такива.
          Ние бяхме предупредени да не разчитаме твърде много на някои автори, защото същите цитират източници, които вече не могат да бъдат намерени. Такъв е по-специално случаят със Scriptores Historiae Augustae (SHA), от който трябва да научаваме за голяма част от информацията, касаеща Константин и неговите съвременници. Когато преводачът на английски за изданието на SHA от издателство “Loeb”  Дейвид Меги (David Magie) е стигал до източник, който не е можел да намери, рядко е пропускал възможността да добави под черта думите: “вероятно въображаем”. На автор, който измисля своите източници, не може да се има доверие. Като че ли унищожаването на библиотеки и архиви не е било обичайна практика сред хората във властта през всички времена, по всички части на света. Все пак, ако някой си направи труда да каталогизира всички такива вече несъществуващи източници, ще види, че повечето от тях засягат произхода, живота и езика на Константин Велики и този на неговите тракийски сънародници; през цялата история.
          Ами къде са записите на фригийците и мизите, които според Страбон (12.8.4) връщали назад във времената преди Троянската война?
           Същото се отнася и за изгубените части от книги, които са оцелели в изопачен вид. Откъснати страници и изчегъртани думи и редове предимно там, където авторът явно е казал или се е канел да каже нещо важно, касаещо Константин и неговия народ, или отнасящо се до Тракия изобщо. В тази връзка читателят да се отнесе към приложението, озаглавено “The Eloquence of Gaps” (“Красноречието на пропуските” – Бел. прев.), в моята книга “The Assassination of Justinian’s Personality” (“Убийството на личността на Юстиниан” – Бел. прев.; Regina, Lynn Publishing Co., 1974).
          За да влошат нещата, ревностни, но предубедени преводачи често са изопачавали смисъла на оригиналните източници. За един поразителен пример за такива разрушения, касаещи древността на тракийската писмовност, читателят да се отнесе към статията за пред-кирилската писменост в славянските страни на друго място в тази книга.
          И не на последно място, ние сме изложени на фантастичните тълкования, предлагани при разни случаи от някои високопоставени учени. Един пример: Плутарх(Moralia, 282a) “обяснява” защо римската аристокрация имала по обувките си орнаменти, оформени като лунни сърпове. Може би, подмята той, това е било така, защото те са били аркадци (от Аркадия – Бел. прев.), Προσελενοι, които са дошли в Италия с Евандер (Evander). А как тълкува тази дума (Προσελενοι) преводачът за изданието на “Loeb”? “Пред-лунни хора”, казва той, като че ли Аркадия и Евандер са могли да имат нещо общо с времето преди луната. Προσελενοι, съвсем очевидно, не е нищо друго, освен българската дума ПРЕСЕЛЕНИ, означаваща “имигранти”“преселници”“пришълци” (литературно: “преместени”). Колкото до малките (лунообразни) орнаменти с формата на полумесец по обувките на богатите римляни, човек наистина трябва да си няма друга работа и да е със силно въображение, за да види тук връзка с лунната епоха.
           Изследването на историческите извори (Quellenforschung) може да е изтощителна и разстройваща дейност, все пак обаче, малка доза от нея може да бъде благотворна, когато се изучава предмет като езика на Константин Велики.
           Странни неща се случват не само с книгите. В музея на Капитолия в Рим човек може да види главата, ръцете и краката на това, което някога е била колосалната мраморна статуя на Константин.
          Кой я е раздробил?
          Кога и защо?
           Какво е станало с тялото?
           Имало ли е надпис върху него?
           Pontifices maximi няма да проговори.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА
                    Съкращения:
          BL = Les Editions Belles Lettres, Париж.
          CERF = Les Editions du Cerf, Париж.
           CSHB = Corpus scriptorum historiae byzantinae, Бон.
          Loeb = Loeb Classical Library, William Henemann, Лондон.
          PG = Patrologia Graeca,  J.-P. Migne ed., Париж.
          PL = Patrologia Latina, J.-P. Migne ed., Париж.
          SHA = Scriptores Historiae Augustae. (Teubner, Лайпциг; или Loeb)
          1. Книга 2.30.2. Особено съм признателен на професор Т. Ф. Карви (T. F. Carvey) от Университета в Уиндзор (Онтарио) за това, че насочи вниманието ми към тази част от книгата на Йоан Лидийски. (Виж блестящия превод на проф. Карни (Carney; [Очевидно, едно от двете изписвания на името е погрешно, но не може да се определи кое. –Бел. прев.]) на произведението на Лидийски “De magistratibus”, The Wentworth Press, Сидней, Австралия, 1965 г.).
          2. Някои унизителни забележки по отношение на гърците (Graeculi), направени от оратори в присъствието на Константин, a priori изключват каквато и да била възможност императорът да е имал гръцки семейни връзки. (Виж по-специално Inceri panegyricus “Constantino Augusto dictus”, IX, 1 и “Panegyricus Constantino dictus”, VII.XIX-BL, т. 2, стр. 128 и 70.)
          3. Op. cit., II.12.2 и III.68.1-4. Също “De mensibus”, фрагм. 7 (Teubner, 1967, стр. 180). Лидийски укорява правителствени чиновници за занемаряването на латинския език в полза на гръцкия – стъпка, която според древно предсказание предващавало залеза на Римската (т.е. на Византийската) империя. Това, разбира се, е безсмислено, след като в дадени случаи гръцкият е бил използван в римския сенат и на който изключително са писали Марк Аврелий и Юлий. Това, което е измъчвало Лидийски, е било отстъплението от латинския в Константинопол под натиска на местния говор, а именно тракийския.
          4. Йоан Малала (Ioannes Malalas), “Cronographia”, XVIII.1. (Превод на английски от Spinka и Downey, Чикаго, 1940.) Също Прокопий (Procopius), “Anecdota”, XIV.2-3 (Loeb). Достоен за внимание е фактът, че от тринадесетте императори, които са управлявали между Константин и Юстиниан само трима не са били траки. (Виж списък в: G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, Regina, 1974, стр. 60.)
          5. Трибелий Полио (Trebellius Pollio), “Divus Claudius”, XIII. 1-2 (в SHA).
          6. Anonymus Valesianus, Pars Prior, 2. (Отпечатано след Амиан Марцелин [Ammianus Marcellinus] в изданието на Loeb, т. 3.)
          7. Според Лактанций (Lactantius) в “De mortibus persecutorum”, XXVII.8. (Издание на CERF, Париж, 1954). Същата идея явно е застъпвал готският владетел Атаулф (Athaulf) според Пул Орозий (Pulus Orosius), Seven Books, VII.43. (Вашингтон, окръг Колумбия, 1964).
          8. Mysopogon. Passim. (Loeb)
          9. Записано от Георгий Кодин (Georgius Codinus), “De rebus Constantinopolitanis” (CSHB, т. 48, стр. 23).
          10. Уйлям Смит (William Smith), автор на “A Dictionary of Greek and Roman Geography” (Лондон, 1873, препечатка на “AMS Press”, Ню Йорк, 1966), казва, чеот езика на траките едва ли съществуват следи” (стр. 1182). В “Chamber’s Encyclopaedia” (1908 г.) за Тракия може да се прочете: “Много е било дискутирано по това, кои са били древните траки. Техният език е изчезнал напълно.” Никой съвременен авторитет не е отхвърлил тези неоснователни твърдения. Сегашната тенденция е да се внушава, че траките са били “славянизирани”, повтаряйки ad nauseum (до втръсване – Бел. прев.) тезата, че славянските народи са “дошли в” или са “завладели” Тракия през VII в. сл. Хр. Фундаменталният въпрос колко са били “нахлуващите” славяни и колко местните траки, никога не е бил обсъждан. Тази материя е била допълнително замъглена с излизането (във Виена, 1957 г.) на книгата на Д. Дечев (D. Detschev) “Die Thrakischen Sprachreste”, която почива на предпоставката, че в действителност тракийският език фактически е изчезнал. Беше време, когато аз също смятах така. Вече не.
          11. Вероятно е странно, че това схващане е защитавано от Вилхелм Томашек (Wilhelm Tomaschek), Die alten Thraker, Sitzungsberichte der philosophisch-historischen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Виена, 1893, стр. 123 - 127).
          12. V.3.
          13. Херодот., V.6 и Страбон, Фрагм. 11 от книга VII. (Loeb, т. 3, стр. 329 - 331.) В същия фрагмент Страбон обяснява, че това, което по негово време е било наричано Македония, в по-раншни времена се е наричало Ематия, и че повечето от обитателите й са били траки.
          14. Книга XLIX.36.2. (Loeb, т. 5, стр. 415)
          15. De mag., III. 32.5.
          16. Chiliades, X.185. (препечатка на изданието от 1826 г. от Георг Олс [Georg Ols], Хилдесхайм, 1963 г.)
          17. 12.3.20. и 5.3.2.
          18. Херодот, VII.73.
          19. 7.3.2.
          20. 13.4.4. и 5.3.2. Забележителна е също бележката у Атеней (Athenaeus) (Deipn., IX.398 – Loeb), свидетелстваща, че пеоните и мизите са говорели един и същи език.
          21. Книга XXIX.6.2.
          22. N.H., V.31; N.H., V.120.
          23. Апий (Appian), Mithr., 55. 224 (Teubner, 1962, т. 1, стр. 567); Страбон, 12.3.20 и Фрагм. 45 (46) – Loeb.,  т. 3, стр. 367
          24. 39-ти диалог (Discourse), 1. (Loeb, т. 4, стр. 97)
          25. Книга V (“Elis”), 12.7. (Loeb, т. 2., стр. 449)
          26. 12.3.3 и 12.3.40. (Loeb, т. 5, стр. 375 и 449)
          27. Historia Nova, II.37. (превод на английски език J. J. Buchanan и H. T. Davis, “Trinity University Press”, Сан Антонио, Тексас, 1967, стр. 77)
          28. Cronographia, IX (0 285). (CSHB, стр. 221)
          29. У Фотий (Photius), The Library, cod. 186. (BL, Париж, 1962, т. 3, стр. 33 - 34)
          30. Книга VI (“Elis II”), XX.18. (Loeb, т. 3, стр. 129)
          31. Op. cit., IV (088). (CSHB, стр. 72)
          32. Correspondance, BL, Париж, 1927 г., стр. 38
          33. Общоизвестно е, че Евмолп (Eumolpus) е бил вожд на траките в Атика. Древната гръцка литература е пълна с податки за траките из цялата страна, включително и на островите. Присъствието на траките при Фотий е засвидетелствано от “легендата” за Терей (Tereus) и Филомела (Philomela). Видни хора, като философът Антистен (Antisthenes), Питак (Pittacis), Темистокъл (Themistocles) и Ификрат (Iphicrates), са били полу-траки. Менандър (Menander) се е гордеел със своя тракийски произход. Помпей Трог (Pompeius Trogus) свидетелства, че най-старото име на македонците е било пеласги. (Книга VII.1, издат. “Garnier”, Париж, 1936 г., т. 1, стр. 155 от Юстиновата“Epitome”) Тези пеласги завзели целия Пелопонес. Не без известно коварство около 1528 г. пр. Хр. (по изчисленията на Орозий [Orosius], Книга I.11) Данай, бягайки от Египет, дошъл в Пелопонес и завзел главния град там (Аргос/Argos), след което наредил името на страната и хората да се сменят според неговото. Всички изчисления, основаващи се на хронологиите на Мането, Евсевий и Орозий, както и на мраморната скулптура на Парий, клонят към ХVI в. пр. Хр. като вероятно време на пристигането на първата гръцка колония от Египет.
          34. Diod. Sic., Книга I.18.1-3
          35. Виж изданието на Loeb (1956), стр. 16.
          36. Виж изданието на Loeb (1959), стр. 156 – 157.
          37. Цитирано от Константин Порфирогенет (Constantinus Porphyrogenitus), “De thematibus”, 2.38.B. Друг интересен детайл: Ливий (XXXI.XXX.15) казва, че македонци, акарнанци (акарнийци, акарнейци ?) и етолийци употребявали един и същ език. От друга страна, акарнанците (акарнийците, акарнейците ?) се идентифицират с траките по един заобиколен, но напълно убедителен начин. Майката на Темистокъл (Themistocles), според Корнелий Непа (Cornelius Nepos), е била акарнейка. Когато по-късно Плутарх е писал биографията на Темистокъл, той я е нарекъл тракийка. Това не е единственото доказателство.
          38. Op. cit. (0 122). (CSHB, стр. 97)
          39. За обяснение на тази ономастична главоблъсканица (гети = готи) виж G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, стр. 135 - 140. Тук ще отбележим само това, че според Юлий Капитолиний (Julius Capitolinus), бащата на Максимин (Maximinus) е бил гот. Максимин никога не се научил да говори гръцки, а през младостта си едва-едва знаел латински и говорел на императора Александър Северий (Alexander Severus) на “съвсем чист тракийски”. (SHA, Maximini Duo, 1.7 и 2.5)
          40. Книга XXXVIII.10.1-3. (Loeb, т. 3, стр. 217)
          41. Divus Augustus, LXIII. Светоний (Suetonius) също казва, че Октавиан (Octavian) бил обещал дъщеря си Юлия (Julia) на Котис (Cotys) – “цар на гетите”, когото Овидий (Ovid) нарича цар на траките.
          42. N.H. IV.40. (Loeb, т. 3, стр. 147)
          43. Версията, която обикновено се разгласява, е, че Аурелиан (Aurelian) “изтеглил” от Дакия римските гарнизони и всички римски граждани. Никой не е обяснил защо точно ги е оттеглил. Фактът, че преди Аурелиан, Адриан (Hadrian) е махнал талпите от горната част на моста през Дунава, който той е наследил от Траян (Trajan), е обяснен у Дион Касий (Dio Cassius) (LXVIII.13.6) със страха, който Адриан имал, че “варварите”, т.е. даките, биха могли да използват моста, за да преминат на римска територия, което идва да покаже кой е бил силен и кой слаб през онова време. Аурелиан е “изтеглил” римските граждани от Дакия, защото те са били изгонени.
          44. P.G. т. 108, кол. 347
          45. “De bello gothico”,  VI.XII.26-27 и II.19.32 (Loeb). Трябва да се отбележи и начинът, по който Мемнон (Memnon) говори за “войската на римляните и на траките” – едва ли не като че ли това са били едни и същи хора. (Фотий, “The Library”, код. 224, BL, т. 4, стр. 95)
          46. De Aedif., III.VII.18 (Loeb)
          47. “Getica”, XII.35
          48. В “Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum” (“Paul Geyer ed.”, Виена, 1898 г., стр. 183 - 184)
          49. “Museo Nazionale” в Неапол притежава един папирус, отнасящ се за продажбата на една готска църква (? в Равена). Докато самият документ е съставен на латински, някои готски духовници са го подписали на тяхната собствена готска азбука.
          50. “Alcestis”, 966 - 970. Тук, както и другаде, неточността на гръцкия език е довела до някои въображаеми преводи. Вместо “Аз не намерих лекарство в тракийските плочици, писани на езика на Орфей”, Arthur S. Way смята, че е разбрал: “Няма нищо в плочиците от Тракия, нито лекарства, за които Орфей е говорил.” (В изданието на Loeb)
          51. Книга VII.111.
          52. “Ex Ponto”, IV, еп. XIII.17-22. (“Garnier”, 1957 г., стр. 401)
          53. Op. cit., код. 177a. (BL. т. 2, стр. 163)
          54. Човек може да види глуповата лигавина, разливаща се по колективното лице на специалистите, ако им се каже, че древните гърци може да са заели своите букви от българите. Все пак, тъждествата българи = траки = македонци = пеласги (виж Помпей Трог [Книга VII.I.2 – “Garnier” (1936 г.) – резюмето на Юстин], т. 1, стр. 155) би следвало да активира някои лениви мозъчни клетки. Дионису от Милет (Dionisu Miletus), на който се позовава Диодор Сикул (Diod. Sic., 3.67.12), казва, че пеласгите са билипървите, които са употребявали буквите на Кадм (от когото гърците са ги заели). (Виж G. Sotiroff, KOINH и IDIAI, “The Classical World”, Филаделфия, декември, 1968 г., стр. 131 - 132.)
          55. Виж Симоката, “Histories”, III.4.4. и VII.2.5. (“Ed. De Boor”, Лайпциг (Teubner), 1887 г. Препечатка 1972 г. (Превод на руски е публикуван през 1957 г. в Москва.) За трудностите на Филип II в страната на трибалите виж Помпей Трог, Книга IX, глава III (“Garnier”, Париж, 1936 г. [резюмето на Юстин], т. 1, стр. 187). Според Херодот (V.17) македонският цар Александър I получавал по един талант дневно от сребърните мини на своята страна. Платон “кара” Сократ да каже (“Charnides”, 156D), че гетските лекари били толкова изкусни, че имали репутацията на хора, способни да дават безсмъртие. Лечението на Лизимах (Lysimachus) след пленяването му от тракийския цар Дромихет (Dromichaetes) може би е изучено от Диодор (Diodorus; XXXI.12.4-5). Достатъчно странно е, че Орозий (Orosius, III.23) нарича същия цар Дор (Dorus).
          56. 12-ти диалог, 57 (Loeb, т. 2, стр. 71)
          57. “Cratylus”, 409 e
          58. “Deipnosophists”, III.122. (Loeb)
          59. Означаващи съответно: “речни бързеи”“планина” и “наследство”. (Alice Leroy-Molinghen, “Trois mots slaves dans le “lettres” de Theophylact de Bulgarie”. Annuaire de l’Institut de Philologie e d’histoire orientales et slaves – “Годишник на Института по филология и източна и славянска история”, том VI, 1939 г., стр. 111 - 117). Трите думи наистина са славянски, тъй като са български.
          60. Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius, P.L., t. 108, col. 1418) обяснява, че “drungarius” било “imperialis vigiliae simul et Thraciae praetor” (“началник на императорската стража, както и императорски наместник (управител) на Тракия”; Бел. прев.). Но Порфирогенет (De admin. Imp., cap. 8; 38) използва тази дума в смисъла на военачалник, тъй като δρουγγοs се употребява за означаване на “рота”, т.е. ДРУЖИНА.
          (Виж също бележка 31 от книгата на Иван Богданов “Кирил и Методий”, изд. “Български писател”, София, 1987 г., стр. 240, отнасяща се за друнгарий Лъв, бащата на първоапостолите Кирил и Методий. – Бел. прев.)
          61. Виж (в изданието на CSHB) Малала, p. 436 и “Chronicon Paschale”, I, стр. 696. (КРЕВАТ е “легло”, а ЖУПАН означава “старши”“главен”“вожд”).
          62. BL. Париж, 1939 г., т. 2., стр. 186. ζακανον е употребено, както може да се предположи, в смисъл на “lex” или “mos recepta”. (Ibid., гл. 8; парагр. 38)
          63. “Annalium”, lib. XVI.II.  (CSBH, 1887 г., стр. 15)
          64. Броят на българските думи в старогръцкия език е достатъчно голям, за да запълни един малък речник. Следват още няколко примера: γαληνοs, ‘ερρωs, κηλον, μηδοs, οιχεωs, πραοs, ποροs, πονεω, οταμνοs.
          65. Книга I.94.2
          66. За Залмоксис (Zalmoxis) се казва, че твърдял, че Хестия (т.е. Вестия) дала на гетите техните закони. (Ibidem.)
          67. “Milierum virtutes” (“Moralia”, 261 E. – Loeb, т. 3, стр. 573). Легендата, предадена от Plutarch (Plutarch), допускайки, че е легенда, има още един интересен аспект. Аристодем (Aristodemus) е бил тиран на Куме (Cumae) в Кампания (Campania) и се е вярвало, че някога “варварското” население там се е състояло от кимери – същите хора, които са живели около Азовско море.
          68. Goth., VIII.XXII.29. (Loeb, т. 5, стр. 287)
          69. “De Mensibus”, IV.51. (Teubner, 1967 г., стр. 107)
          70. “Arcadia”, VIII.VII.4. (Loeb, т. 3, стр. 377)
          71. У Фотий“The Library”, код. 2. (BL. т. 1, стр. 5)
          72. Виж моята статия в “Onomastica”, Winnipeg (Nos. 37, 41 и 53).
          73. Според Херодот москвиите са носели дървени шлемове. (VII.78)
          74. Anab., I.8.12
          75. IX.44
          76. “Timaeus”, 25 D
          77. “Troades”, 667 и “Alcestis”, 13. С лични имена следпозитивният (следпоставеният) член е почти задължителен. (E.g. ‘Αλεξανδροσ ο Φιλιππν)
          78. Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles), P.G., т. 159, кол. 41 - 42. Да не се забравя фактът, че Халкондил по някакъв начин е избегнал изгарянето на клада, но неговата книга била поставена в “Index librorum prohibitorum” (“Списък на забранените книги” – Бел. прев.). N.B. – Той отъждествява трибалите с българите. (Op. cit., кол. 26)
          79. Страбон, 7.3.13 (Loeb, т. 3, стр. 215) и Дион Касий, LI.23.3. (Loeb, т. 6, стр. 67)
          80. “Annales Ecclesiastici” (издание 1624 г.), т. 3, кол. 4. Независимо от това дали Константин е предявявал или не такива претенции, свидетелството в “Annales Ecclesiastici” поражда един друг интересен въпрос. Бароний (Baronius) казва, че негов авторитет бил Полио (Pollio). Но в текста на Полио, такъв, какъвто го имаме, няма споменаване на така наречената претенция на Константин да е потомък на Веспасиан. Липсващата в такъв случай част трябва да е изчезнала след като Бароний я е видял. Как е могла да изчезне от ватиканската библиотека? И една друга по-малка мистерия: Юлий Капитолин (Julius Capitolinus) съобщава (“Gordiani”, III, 24.5, в Loeb т. 2, стр. 447), че Лицин (Licinus) твърдял, че е потомък на Филип Старши. Как става така, че Бароний нищо не е казал за тази претенция?
          81. “Mysopogon” (издание на Loeb , т. 2, стр. 451)
          82. IV.13
          83. N.H., VII.2 (Loeb, т. 3, стр. 513), където Плиний използва изявително наклонение: “Herodotus et Aristaeus Proconnesius scribunt” (“Херодот и Аристей Проконесий пишат” – Бел. прев.), казва той. Лидий (Lydus) също изглежда е познавал писанията на Аристей. (De Mag., I.31.6)
          84. N.H. XIV.VI
          85. 14.1.18
          86. IV.81-83 (Loeb, т. 3, стр. 73 - 79). Плиний (N.H., IV.XI.45) е знаел за един град Аристеум (Aristaeum) по билото на планината Хемус, близо до Черно море. Към края на ХIХ век за I. Leunis е съобщено, че той твърдял, че е намерил в този район руините на един резервоар и фрагмент от гръцки надпис. (Г. Михайлов, Inscriptiones Graecaeetc., т. I (София, 1970 г.), стр. 251, #306bis.)
          87. Таеген Македонски (Thaegenes Macedo; “Fragmenta Historicorum Graecorum”, издадена от К. Мюлер [C. Mueller], т. 4, стр. 509/1-2) е писал, че Палена (Pallene) (западният нос на Халкидика) някога е била населена от “гиганти”. Ликофрон (Lycophron; “Alexandra” – Loeb, 1977 г.) неведнъж описва “гигантите” и (в редове 1356 - 1358) изглежда внушава, че траките от неговата епоха били потомци на гигантите. (О)ПАЛЕНА на български означава “изгорена” (земя, страна), което правилно е преведено от гърците като ΦΛΕΓΡΑ.
          88. Чувствам, че някой ще се опита да “обясни” лингвистичната осмоза между българския и старогръцкия език, прибягвайки до индо-европейците. На това аз ще кажа, че индо-европейската хипотеза плава в мъглите на едно толкова отдалечено минало и неговото място е толкова неопределено, че да го направи фактически ирелевантно спрямо епохата на Константин или дори спрямо тази на Омир. Трябва също да си припомним, че Александър Велики е основал много трако-македонски колонии почти до далечна Индия. Толкова много, че Сенека (Seneca) могъл да пише: “Защо откриваме гръцки градове в самото сърце на варварските страни? Защо (откриваме) македонския език сред индийците и персите?” (“De consolatione ad Helviam”, VII.1)
           Вметки на преводача, взети от студиите на Здравко Даскалов “Византия и българите” и продължението “Още доказателства, че Византия е дело на българите”. (Първата е изнесена като доклад на VІ Научна конференция с международно участие “България в световната история и цивилизации – дух и култура”, гр. Варна, 2001 г. и е публикувана в сп. “Ави-Тохол”, кн. 18 от 2002 г. Втората е публикувана също в сп. “Ави-Тохол”, кн. 22 – 23 от 2002 г.)
           “Константин Велики е роден в 272 г. в Ниш, населен изключително от траки, включително и областта му. Баща му Констанций Хлор е мизиец, роден в Северна България, значи българин. Майка му Елена е тракийка от Ниш – пак българка.”
           “Константин Велики бил в близко приятелство с готския владика Улфила със седалище Никопол. Д-р Ганчо Ценов доказа, че това не са германските готи, а тракийското племе ГЕТИ, живеещо в Мизия, наричано още готи. Не случайно е приятелството му с Улфила, който имал догматични различия с Цариградската патриаршия относно триединосъщността на Св. Троица. В това се изразявало българското еретичество. Константин Велики е негов приятел и го покровителствал, защото считал, че Улфила е прав и защото му е сънародник. Ако не беше, не само не би го държал до себе си, но и би го подгонил, обявявайки го за еретик. Докато той бил жив, патриаршията това не посмяла да направи.”
           “Големият византийски хронист Йоан Зонара, живял през ХІІ век, написва своята “История” след проучване и ползване на най-известните историци на своето време, като Прокопий Кесарийски, Йоан Малала, Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, продължителят на Теофан, Скилица Кедрин, Михаил Аталит и Михаил Псел. Ползвал е и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си към края прилага речник, който е изключително ценен за нашата история. С него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите. Затова прилагам този речник:
          Хемус – име на планина
           Гепиди – лонгобардите, като че ли са потомци на гетите, даките и печенегите.
          Еврос – река в Тракия (Марица)
           Илири, варвари, траки – мисля, че са българите.
           Пеонци – латинско име или тракийският народ македонците. Според някои те са тъй наречените сега пеонци. А ПЕОНЦИ СА СЕГА БЪЛГАРИТЕ.
           Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България.
           Бележки под черта в том ХІV на “Изворите за българската история” където е поместен речникът на Зонара: “Пеонците били от трако-илирийско потекло. Живели са в древна Македония и Тракия. У средновековните автори често името пеонци се отъждествява с панонци, т.е. жителите на двете провинции Панония, които обхващали днешна Унгария.”
          Бележки и коментари на преводача, материалът за които е почерпан от поредицата статии на д-р Дориян Александров в сп. “Ави-Тохол” от 2002 и 2003 г. за бойното изкуство, военното дело и въоръжението на древните българи.
           Известен е тракийски меч “харпе” с удебелена връхна част и сърповиден издатък от нея; понятие положително свързано и с “харпуна”. Гръцкото наименование на това оръжие е “ксифодрепанон” (“ксифос” е мечът без такъв издатък) – защо не изведено от думите “дърпам” и “трепя”? Имаме също “дреп”, “драпам”, “дращя”, “дрипа”, “трепанация”. Поредици от подобни асоциативни връзки са породили думите “арфа”, “арка” (на италиански “arco” е “лък”), а защо не и името Орфей, който винаги е изобразяван с лира, т.е. близка до арфата (на итал. “arpa”). Всички те са извити като дъги и лъкове. В италианския език “serpe” или “serpente” е “змия”, положително асоциирано от извивките и “чупенето” при движението й. Вероятно и “харпиите” със змии вместо коси така са получили името си. Други тракийски оръжия, в наименованията на които по подобен начин са залегнали живи и в днешния български език думи, са мечовете “махайра” (“махам”, “замахвам”), тежките саби с извивка във връхната част “ромфея” или “румпия” (наименования, които акад. Владимир Георгиев свързва с останалите днес в диалектната реч глаголи “руфя”, “рушам”, “рушвам” – “чупя, разкъсвам, промушвам корема на животно или на човек така, щото да му се изсипят вътрешностите”). Имаме също “ръчкам”, “ръшкам”, “руша”, “рутя”, “срутвам” (на итал. “rompere” е “чупя”, от там “corrompere” – “корумпирам”).
          Друга част от бойното снаряжение на древните българи е щитът “пелта”, правен от няколко слоя волска кожа. “Пелтаст” е войн с такъв щит. В съвременния италиански език “pelle” е точно “кожа”, но и на български казваме “беля”, “обелвам”, “обелка”, “пиля”, а глаголът “пелтеча” сигурно е свързан с израза “обелвам дума”. В немския език съответстват “pellen” и “die Pelle”. В английския “pelt” е също кожа.
           Видно е, че “роенето” на думите в българския език е в доста по-напреднал стадий, а и фактът, че много от тях вече се откриват само в диалектите, често дори само като остатъци, докато в същото време те са в обичайна употреба в други езици, следва да е свидетелство за древността на нашия език. И когато по силата на естествения обмен на думи и словни форми между езиците у нас навлизат чуждици, много често не съзнаваме, че всъщност обратно си “купуваме” думи, изминали дълъг път през времето и пространството, през езици като гръцкия и латинския, през италианския и френския, през английския, немския и пр.